Ооо, такава история не се измисля…
Христо Слави Рачев
Тези с кръглите глави, тату по ръцете, гърба и задните елементи, дето движат из Европа и откриват Америка, които споделят с междуметия и най-много с превзетото, малоумно уаууу…ми лишиха насладата от декласирането на Българска социалистическа партия. Партия леговище на хамелеонстващи леви, бързореки и нахални лица със съмнителна просветеност. Надникнеш ли в клубовете им, незабавно откриваш някой полувоенен, някогашен партиен функционер, остарял клеветник и техните изпъпчасали внуци. В ъгъла доста требвани червени знаменца. Нали желаеме оптимизъм. Ето,
Путин им навря знаменцата в… устата
Пообъркаха се тезисно, единствено Вацев и Христов, този с алабросчето от 50 те години, продължиха с жанра политизирана белетристика. Във Фейса виждам устойчива коментарна доминанта: тъжно било, но вярно… нямало кой да уточни пътя. Чакат оракулски думи, избавител. На безчинен народ, каквито указателни и забранителни табели да забучиш пред издивелия му поглед, той ще ги отнесе с двеста километра в час или ще опече чушки върху знака стоп. Ще умозаключава, като цигляв ром взел шофьорска брошура от раз.
Провинцията в главите взема решение изборите в страната
Гласовете на положилите старания да добият знания изчезват в кратера или калдерата на българския задремал вулкан. В кой бокс или клиника да пратим за главен ремонт такова население. В хирургията несъмнено, нали там е богът на медицината. Но там не предлагат диети, сечат глави още в приемната и в случай че разполагат с аварийни глави, за ваша сметка завинтват нови, този път с дясна резба. Защото казусът български е в главата и лявата резба. Остарелият чип също е там, забит под втвърдената фонтанела, притиснал неоперативно хипоталамуса. Кой ще седне да ти поправя мозък с налични кафези, колкото звездите на галактиката. Само връзките сред две мозъчни кафези са повече от 10,000. Когато се наплодят хора с празни глави или претъпкани със социалистически дивотии, това знамение на мислещата материя, този свръх мощен орган на съзнанието… се трансформира в мозък пане.
Панираните мозъци в България гласоподават калпаво или не гласоподават
Ура. Помощ от публиката, само че и публиката е малоумна. Напоследък с огромно забавяне от европейското часово време, много народ напуща Българска социалистическа партия. Розите им увехнаха по вазите, даже не желаят да си сменят вмирисаната вода. Корнелия, българският аналог на Роза Люксембург, стърчи като повяхнала роза, на която са останали единствено бодлите. На “Позитано ” другарчетата не престават да се млатят със сърпове и чукове. Хвърчат пръски кръв. Симов изквича за последно и изпадна от Народното събрание. Но всеобщото оглупяване не търпи празно място. Загряващият Копейкин към този момент е обул шпайковете и топурка по пистата. Нови попълнения с пагони: Янев, зад него наднича големоглавият Румен, който се изпуска незабавно, щом зърне църцорещ шадраван. От многолюдния корпус в Дианабад, ни нахендриха, сухоежбина с изминал период … сухата уста Радев. Той се оказа притихнал абстракционист фен, който се пробва да имитира Пикасо, да рисува модерна “Герника ”, наивистка проруска абстракция. Опитва се и да пее солови партии в европейския хор.
Вчера пропя в Чешко в опит да хване дребна терца с Орбан. През това време президентството ни се препълни до тавана с пъргави хитреци. С една крачка взимат три стъпала. От московския ракурс тези бързобегуняци, в действителност потребни идиоти, правят мръсната работа. От букварите децата научават, че лисиците въртят опашки и са доста хитри, само че в никакъв случай не помъдряват. В нашия епос никой не споделя, мъдра лисица. А тъкмо това е психологичния статус и умственото положение на българина през днешния ден.
Хитрее, само че не прихваща нищо
Опак човек. Строго видяно “полезните ” хитри лисици /Vulpes/ тип прочут, като европейска алена лисица, не е придошъл от тайгата. Това са наши балкански лисунгери, които развяват миризливите съветски партенки, като свое знаме, знак на храбра политика. Винаги са подготвени да изперат партенките и ги развеят, като бяло знаме. Предателите се предават. В името на обективността и бъдещето да се знае:
Единствените хора в президентството, които през днешния ден честно работят за българската идея, с български униформи, това са момчетата от почетния часовой.
В България всеобщо сънуваме сън, че някъде съществува водач и партия, които ще ни донесат благополучие и разточителен живот. Това към този момент не е сън, а всеобща внушаемост.
Нет такой партии!
Твърде дълго престояхме в гипсовото корито на вождизма. Кланяхме се на мумия в пантеон. Прохождането е мъчно. Всеки народ претърпял десетилетия в тоталитарна среда остава неработоспособен. Инвалидизиран народ. Хроми, придобили многострадални лица, които се връщат още веднъж и още веднъж по към този момент изминати направления. Ще откриват откритото. Но в света постоянно настъпват събития и катаклизми. Обрати. Последните стават първи. Чудеса невъзможни за прогнозиране от простосмъртен. На такова разстояние примигва звездата на вярата.
Тези с кръглите глави, тату по ръцете, гърба и задните елементи, дето движат из Европа и откриват Америка, които споделят с междуметия и най-много с превзетото, малоумно уаууу…ми лишиха насладата от декласирането на Българска социалистическа партия. Партия леговище на хамелеонстващи леви, бързореки и нахални лица със съмнителна просветеност. Надникнеш ли в клубовете им, незабавно откриваш някой полувоенен, някогашен партиен функционер, остарял клеветник и техните изпъпчасали внуци. В ъгъла доста требвани червени знаменца. Нали желаеме оптимизъм. Ето,
Путин им навря знаменцата в… устата
Пообъркаха се тезисно, единствено Вацев и Христов, този с алабросчето от 50 те години, продължиха с жанра политизирана белетристика. Във Фейса виждам устойчива коментарна доминанта: тъжно било, но вярно… нямало кой да уточни пътя. Чакат оракулски думи, избавител. На безчинен народ, каквито указателни и забранителни табели да забучиш пред издивелия му поглед, той ще ги отнесе с двеста километра в час или ще опече чушки върху знака стоп. Ще умозаключава, като цигляв ром взел шофьорска брошура от раз.
Провинцията в главите взема решение изборите в страната
Гласовете на положилите старания да добият знания изчезват в кратера или калдерата на българския задремал вулкан. В кой бокс или клиника да пратим за главен ремонт такова население. В хирургията несъмнено, нали там е богът на медицината. Но там не предлагат диети, сечат глави още в приемната и в случай че разполагат с аварийни глави, за ваша сметка завинтват нови, този път с дясна резба. Защото казусът български е в главата и лявата резба. Остарелият чип също е там, забит под втвърдената фонтанела, притиснал неоперативно хипоталамуса. Кой ще седне да ти поправя мозък с налични кафези, колкото звездите на галактиката. Само връзките сред две мозъчни кафези са повече от 10,000. Когато се наплодят хора с празни глави или претъпкани със социалистически дивотии, това знамение на мислещата материя, този свръх мощен орган на съзнанието… се трансформира в мозък пане.
Панираните мозъци в България гласоподават калпаво или не гласоподават
Ура. Помощ от публиката, само че и публиката е малоумна. Напоследък с огромно забавяне от европейското часово време, много народ напуща Българска социалистическа партия. Розите им увехнаха по вазите, даже не желаят да си сменят вмирисаната вода. Корнелия, българският аналог на Роза Люксембург, стърчи като повяхнала роза, на която са останали единствено бодлите. На “Позитано ” другарчетата не престават да се млатят със сърпове и чукове. Хвърчат пръски кръв. Симов изквича за последно и изпадна от Народното събрание. Но всеобщото оглупяване не търпи празно място. Загряващият Копейкин към този момент е обул шпайковете и топурка по пистата. Нови попълнения с пагони: Янев, зад него наднича големоглавият Румен, който се изпуска незабавно, щом зърне църцорещ шадраван. От многолюдния корпус в Дианабад, ни нахендриха, сухоежбина с изминал период … сухата уста Радев. Той се оказа притихнал абстракционист фен, който се пробва да имитира Пикасо, да рисува модерна “Герника ”, наивистка проруска абстракция. Опитва се и да пее солови партии в европейския хор.
Вчера пропя в Чешко в опит да хване дребна терца с Орбан. През това време президентството ни се препълни до тавана с пъргави хитреци. С една крачка взимат три стъпала. От московския ракурс тези бързобегуняци, в действителност потребни идиоти, правят мръсната работа. От букварите децата научават, че лисиците въртят опашки и са доста хитри, само че в никакъв случай не помъдряват. В нашия епос никой не споделя, мъдра лисица. А тъкмо това е психологичния статус и умственото положение на българина през днешния ден.
Хитрее, само че не прихваща нищо
Опак човек. Строго видяно “полезните ” хитри лисици /Vulpes/ тип прочут, като европейска алена лисица, не е придошъл от тайгата. Това са наши балкански лисунгери, които развяват миризливите съветски партенки, като свое знаме, знак на храбра политика. Винаги са подготвени да изперат партенките и ги развеят, като бяло знаме. Предателите се предават. В името на обективността и бъдещето да се знае:
Единствените хора в президентството, които през днешния ден честно работят за българската идея, с български униформи, това са момчетата от почетния часовой.
В България всеобщо сънуваме сън, че някъде съществува водач и партия, които ще ни донесат благополучие и разточителен живот. Това към този момент не е сън, а всеобща внушаемост.
Нет такой партии!
Твърде дълго престояхме в гипсовото корито на вождизма. Кланяхме се на мумия в пантеон. Прохождането е мъчно. Всеки народ претърпял десетилетия в тоталитарна среда остава неработоспособен. Инвалидизиран народ. Хроми, придобили многострадални лица, които се връщат още веднъж и още веднъж по към този момент изминати направления. Ще откриват откритото. Но в света постоянно настъпват събития и катаклизми. Обрати. Последните стават първи. Чудеса невъзможни за прогнозиране от простосмъртен. На такова разстояние примигва звездата на вярата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ